На самотата ѝ отива цигаре
и аромат на дива орхидея
Навярно ѝ отива и сърце -
пулсираща вълна разбита в кея
Отива ѝ среднощен филм
и глътка скоч в кристална чаша,
влюбен кадър, електронен шум
и надписите по ръба на здрача
А после слуша как дъжда
тече по вените на тишината
и праща кратки есенни писма
изгубили адреса си в мъглата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up