На самотата ѝ отива цигаре
и аромат на дива орхидея
Навярно ѝ отива и сърце -
пулсираща вълна разбита в кея
Отива ѝ среднощен филм
и глътка скоч в кристална чаша,
влюбен кадър, електронен шум
и надписите по ръба на здрача
А после слуша как дъжда
тече по вените на тишината
и праща кратки есенни писма
изгубили адреса си в мъглата
Очакването мъничко боли -
родилна болка, милост след палача
Красивия болезнен вик е призори
преди повита с горест да заплаче
Жени Иванова
© Jasmin Todos los derechos reservados