Ръката си, протегнал е в студа.
Артритни пръсти - чакащи монета...
Джобовете му - пълни с тишина.
Сърцето му - от спомените свети...
В очите му - разкъсани платна.
Зениците - като звезди не гаснат.
И него го достигна участта
да проси, след раздаваното щастие.
Две кучета усетили любов,
нозете му, подгряваха с телата...
Единственият смисъл за живот
бе в сградата на стария театър. ...