valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
29.01.2008 г., 8:58 ч.

На сцената - живот 

  Поезия
587 0 8
Ръката си, протегнал е в студа.
Артритни пръсти - чакащи монета...
Джобовете му - пълни с тишина.
Сърцето му - от спомените свети...

В очите му - разкъсани платна.
Зениците - като звезди не гаснат.
И него го достигна участта
да проси, след раздаваното щастие.

Две кучета усетили любов,
нозете му, подгряваха с телата...
Единственият смисъл за живот
бе в сградата на стария театър.

Днес публика, загърната в кожуси,
не виждаше протегнатата длан.
Сълзите по замръзналите бузи
проклинаха безчувствената сган.

И кой ли днес за миг ще се досети,
че молещият за трохичка хляб
преди години, влизаше в сърцето
с таланта в своя театрален свят?

И оня, който жегваше душите,
сега невидим биваше за тях...
О, Господи, къде са им очите?
Безочието е болезнен грях.



© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??