Ех, Маричков, Кирчо?...
Отвикнахме да търсим красотата,
забравихме и радост, и любов.
Едно на нула води суетата,
а нулата - безсмисленият, сух живот.
Защо се втурнахме с ръце напред,
принудени, в копнеж за светло Слънце
да тъпчем и да мачкаме навред,
да задушим едва покълналото зрънце.
Защо едва прогледнали очите ни,
едната дума от уста проронили,
безпаметни и слепи ще се питаме ...