На "Щурците"
Ех, Маричков, Кирчо?...
Отвикнахме да търсим красотата,
забравихме и радост, и любов.
Едно на нула води суетата,
а нулата - безсмисленият, сух живот.
Защо се втурнахме с ръце напред,
принудени, в копнеж за светло Слънце
да тъпчем и да мачкаме навред,
да задушим едва покълналото зрънце.
Защо едва прогледнали очите ни,
едната дума от уста проронили,
безпаметни и слепи ще се питаме
къде натирихме и скрихме спомена.
Той, спомена, навярно ще възкръсне
и ще ни поведе напред, нагоре,
звездици милиард ще пръсне
над ПРОЗОРЕЦА СВЕТЪЛ, за нас отворен...
16.09.2000 год.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мери,останах впечатлена!
Поздрав! -
намирам стихотворението за интересно, а римата много ми харесва, също и идеята е добра! 6/6
Защо едва прогледнали очите ни,
едната дума от уста проронили,
безпаметни и слепи ще се питаме
къде натирихме и скрихме спомена - много е добро!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Интересно ми е кое е провокирало написването му!
Бъди щастлива и обичана