23 jun 2006, 13:05

На "Щурците" 

  Poesía
626 0 3
Ех, Маричков, Кирчо?...
Отвикнахме да търсим красотата,
забравихме и радост, и любов.
Едно на нула води суетата,
а нулата - безсмисленият, сух живот.
Защо се втурнахме с ръце напред,
принудени, в копнеж за светло Слънце
да тъпчем и да мачкаме навред,
да задушим едва покълналото зрънце.
Защо едва прогледнали очите ни,
едната дума от уста проронили,
безпаметни и слепи ще се питаме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??