На спомена - тъга - verses: Phylosophy by vik89 (Виолета Веселинова

Aug 4, 2013, 10:04 PM

Poetry » Phylosophy

533 1 2

Ти затваряш ме в мрака,

а съзнанието ми изгрева чака... ли чака!

Потъвам някъде дълбоко,

където няма изгрев и светлина

и отчаяно се моля за покой - да се спася!

Падам и няма нищо отстрани,

за което да се хвана -

падам в себе си, в собствена яма!

Ти изпълваш всяко мое вдишване с тежест,

която не мога да понеса -

ти - по-ледена от студ, който вледенява кръвта.

Повличаш ме на някъде и не оставяш следи -

кой и как ще ме спаси?

Please sign in with your account so you can comment and vote.