На спомена - тъга - стих: Философска от vik89 (Виолета Веселинова

4.08.2013 г., 22:04 ч.

Поезия » Философска

534 1 2

Ти затваряш ме в мрака,

а съзнанието ми изгрева чака... ли чака!

Потъвам някъде дълбоко,

където няма изгрев и светлина

и отчаяно се моля за покой - да се спася!

Падам и няма нищо отстрани,

за което да се хвана -

падам в себе си, в собствена яма!

Ти изпълваш всяко мое вдишване с тежест,

която не мога да понеса -

ти - по-ледена от студ, който вледенява кръвта.

Повличаш ме на някъде и не оставяш следи -

кой и как ще ме спаси?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.