На среща с мълчанието

Apr 21, 2008, 6:41 PM

Poetry » Love

545 0 8

Една жена седи, кафе отпива,
със влюбени очи, все замъглени,
сияещо загадъчна усмивка,
сърце по женски наранено...

Една жена праведно се извисила
и като полета на диви патици
в свят свой - необхватна прелест скрила,
а истините - скътала за празници...

Една жена на "ти" с мълчанието тихо
или със здрава схватка с тъмнината
на каменна гора, и всичкото най-свято
оживяло - в неин химн на красотата...

Една жена, все бляскава и бледна,
не свлякла вълшебното си покривало,
не произнесла "не" никога за "да",
макар че истината... все боляла...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Индиана (Криси)

2008-04-23T12:24:45+03:00

Една истинска Жена...!!! Прекрасен стих, мила!!!
С обич!
Anita765 (Ани Монева)

2008-04-22T23:40:52+03:00

Поздрав за този стих, Мариолче!
Довереница (Дочка Василева)

2008-04-22T11:13:24+03:00

"в света свой - необхватна прелест скрила,
а истини - събирала за празници..."

БРАВО!!!
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-04-22T01:25:27+03:00

За да останеш себе си - боли! Никога не е лесно, но малко го могат! Браво Мариола!
ивахрис (Иванка Морарова)

2008-04-21T23:04:07+03:00

Една силна жена!Поздрави
от мен!
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

2008-04-21T20:17:09+03:00

Страхотно!!!
Прекрасен стих!!!
Поздравления!!!
EliTa (Ели)

2008-04-21T19:12:21+03:00

Една жена...казваш, а толкова сме много в тази епизодична житейска роля...да живеят жените!!! поздрав!
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2008-04-21T19:07:05+03:00

истината....боли понякога от нея!!!!
поздрави,Мариола!