Една жена седи, кафе отпива,
със влюбени очи, все замъглени,
сияещо загадъчна усмивка,
сърце по женски наранено...
Една жена праведно се извисила
и като полета на диви патици
в свят свой - необхватна прелест скрила,
а истините - скътала за празници...
Една жена на "ти" с мълчанието тихо
или със здрава схватка с тъмнината
на каменна гора, и всичкото най-свято
оживяло - в неин химн на красотата... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse