Feb 17, 2007, 4:12 PM

На старата пейка 

  Poetry
1354 0 5
На старата пейка под бора - ей там в пълен хаос надбягват се мисъл след мисъл. И усмихвам се на моите спомени бели не са забравени, тук до мене са спрели. Аз седя, а в ръката цигара догаря поглед разсеян се рее във нищото... Младостта си отива, а пък аз съм все млада и очите усмихнати... и те са си същите. Хей, ти, Пътнико, спри! Поседни тук до мене, на старата пейка, под този стар бор. Разкажи ми за твоите спомени бели, да забравим за лошите, нека спят във покой...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Дуплищева All rights reserved.

Random works
: ??:??