17 feb 2007, 16:12

На старата пейка 

  Poesía
1279 0 5
На старата пейка под бора - ей там в пълен хаос надбягват се мисъл след мисъл. И усмихвам се на моите спомени бели не са забравени, тук до мене са спрели. Аз седя, а в ръката цигара догаря поглед разсеян се рее във нищото... Младостта си отива, а пък аз съм все млада и очите усмихнати... и те са си същите. Хей, ти, Пътнико, спри! Поседни тук до мене, на старата пейка, под този стар бор. Разкажи ми за твоите спомени бели, да забравим за лошите, нека спят във покой...

© Мария Дуплищева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??