На старата пейка под бора - ей там в пълен хаос надбягват се мисъл след мисъл. И усмихвам се на моите спомени бели не са забравени, тук до мене са спрели. Аз седя, а в ръката цигара догаря поглед разсеян се рее във нищото... Младостта си отива, а пък аз съм все млада и очите усмихнати... и те са си същите. Хей, ти, Пътнико, спри! Поседни тук до мене, на старата пейка, под този стар бор. Разкажи ми за твоите спомени бели, да забравим за лошите, нека спят във покой...