Слънцето почука по мойте клепачи,
от съня ме откупи с много златна любов.
Но главата ми удряха триста ковачи
и за среща с деня не се чувствах готов.
Огледалото изпадна в шок при вида ми -
каза да се върна, да лежа, да лежа...
Спомените водеха спор със съня ми
кое е истина и кое е лъжа.
Ето танцуващи сенки във мрака,
ето полюшвани в такта бедра.
Ето и теб - видях как заплака,
последва скандал, шамар и врата... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up