Мъката не ще да секне,
сърцето ужасно... боли,
а времето сякаш е спряло...
тегне над нашите души.
Сълзите парят лицето,
очите търсят все теб,
ръцете се протягат далече -
чакам те като малко дете.
Тате, защо си отиде,
защо ни остави сами...
Ни внуче да видиш,
ни син и дъщеря да задомиш... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up