Rosica (Росица Иванова)
93 354
27.06.2013 г., 23:09 ч.

На татко 

  Поезия
1660 0 5

Мъката не ще да секне,

сърцето ужасно... боли,

а времето сякаш е спряло...

тегне над нашите души.

 

Сълзите парят лицето,

очите търсят все теб,

ръцете се протягат далече -

чакам те като малко дете.

 

Тате, защо си отиде,

защо ни остави сами...

Ни внуче да видиш,

ни син и дъщеря да задомиш...

 

Обичам те толкова силно,

липсваш ми всеки ден...

Болката няма да стихне,

тя си остава вътре в мен.

 

               ***

Знам, някой ден ще се видим,

ще ме прегърнеш с много любов,

ще ме погледнеш и с лека усмивка

ще кажеш: "До теб съм, моето дете!".

 

Почивай в мир, тате!

© Росица Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекланям се пред болката ти и пред тази чиста, искрена, велика любов!!!
    Щастлив е твоят татко там, в Отвъдното... щом има любовта на дъщеря си, изказана по този възвишен начин... и същевременно много земен, човешки, по детски чисто и с цялата душа...
    Прегръдка!
  • Стана ми много мъчно! Съболезнования!
  • За тази болка думите са бледо отражение на чувствата в душата,но твоите са силно прочуствени,с много любов и признателност!
  • Толкова си млада... Съжалявам за загубата ти...
  • Много е тъжно да загубиш близък човек. Стихотворението ти е изключително емоционално и аз го харесах. В такива моменти човек трябва да е силен и да продължи напред, колкото и да е трудно.
Предложения
: ??:??