На теб и Слънцето
Слънцегонният вятър запокити нанякъде
моите мисли по тебе във неми сълзи.
Вече няма ги онези пожарища, жарките,
ала тлее отляво, където си ти...
И потръпва понякога някакво мускулче,
като тик, останал навярно от теб,
щом те зърна отнякъде и като улейче
пак потича речица разтопена от лед.
Все си казвам... дотук беше, стига повече.
Но търпи ли забрани, щом обича сърце?!
И отлита нанякъде вятърът, и все по-надалече,
а затопля ме цялата мечтаното Слънчице.
Аз във него разтварям душата си, цялата,
и, поела лъчите, в мен от светлост цветней.
Със очи и сърце я обгръщам Вселената
и душата ми песни най-нежни ти пей.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Но търпи ли забрани, щом обича сърце?!"
!!! -
Поздравления, Джейни!
Само истинската любов се рисува толкова красиво! -
"Аз във него разтварям душата си, цялата,
и, поела лъчите, в мен от светлост цветней.
Със очи и сърце я обгръщам Вселената
и душата ми песни най-нежни ти пей."
Какво по-силно за любовта може да се изпее от този стих!? Поздрав!
-
Много интересни метафори! Поздравления!
-
Обич силна, като отлежало вино
по твоите вени струи.
А в душата ти светла цветней
и песен нежна звъни.
Хубав стих, изпълнен с обич!
Поздрави, Джейни!
-
Така се пее от обич...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
красота твори, душата ти светла...
сърдечно...с обич за теб.