26 oct 2010, 20:55

На теб и Слънцето 

  Poesía » De amor
685 0 7

Слънцегонният вятър запокити нанякъде
моите мисли по тебе във неми сълзи.
Вече няма ги онези пожарища, жарките,
ала тлее отляво, където си ти...
И потръпва понякога някакво мускулче,
като тик, останал навярно от теб,
щом те зърна отнякъде и като улейче
пак потича речица разтопена от лед.
Все си казвам... дотук беше, стига повече.
Но търпи ли забрани, щом обича сърце?!
И отлита нанякъде вятърът, и все по-надалече,
а затопля ме цялата мечтаното Слънчице.
Аз във него разтварям душата си, цялата,
и, поела лъчите, в мен от светлост цветней.
Със очи и сърце я обгръщам Вселената
и душата ми песни най-нежни ти пей.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • красиво, нежно... песенно...
    красота твори, душата ти светла...
    сърдечно...с обич за теб.
  • "Но търпи ли забрани, щом обича сърце?!"

    !!!
  • Поздравления, Джейни!
    Само истинската любов се рисува толкова красиво!
  • "Аз във него разтварям душата си, цялата,
    и, поела лъчите, в мен от светлост цветней.
    Със очи и сърце я обгръщам Вселената
    и душата ми песни най-нежни ти пей."

    Какво по-силно за любовта може да се изпее от този стих!? Поздрав!
  • Много интересни метафори! Поздравления!
  • Обич силна, като отлежало вино
    по твоите вени струи.
    А в душата ти светла цветней
    и песен нежна звъни.

    Хубав стих, изпълнен с обич!
    Поздрави, Джейни!
  • Така се пее от обич...
Propuestas
: ??:??