С ръце уморени, с подути клепачи,
със видими бръчки, с косата си сива...
Не се натъжавай, не искам да плачеш!
За мен ще останеш все толкоз красива.
Кажи ми как си издържала, мамо?
Не бях постоянно добра дъщеря.
Как си ме карала с погледи само
напред и нагоре сама да вървя?
Ти ме създаде и днес ме създаваш.
С усмивка ме учиш да срещам деня.
Житейския опит на мене предаваш
и капка по капка ме правиш жена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up