petka-spagetka
179 152
26 mar 2007, 20:00

На тебе, мамо 

  Poesía
1062 0 6

С ръце уморени, с подути клепачи,
със видими бръчки, с косата си сива...
Не се натъжавай, не искам да плачеш!
За мен ще останеш все толкоз красива.

Кажи ми как си издържала, мамо?
Не бях постоянно добра дъщеря.
Как си ме карала с погледи само
напред и нагоре сама да вървя?

Ти ме създаде и днес ме създаваш.
С усмивка ме учиш да срещам деня.
Житейския опит на мене предаваш
и капка по капка ме правиш жена.

Направи душата ми бисерно чиста,
научи ме сама без криле да летя.
Затуй днес стоя и дълго си мисля...
достатъчно ли ще е краткото 'благодаря'...?

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави за тези осъзнати истини - дано не забравяш думите си тук, защото често в ежедневието си не оценяваме тези толкова важни за нас хора
  • Достатъчно е, Петя!!!
    Поздрави за чудесното посвещение!!!
  • Боже, невероятно е, много ми хареса. Аплодисменти!
  • Чудесно е - браво!
    Бъди сигурна, че за една майка е достатъчна и една усмика и един нежен поглед от детето й, за да е щастлива!
    Поздрави от мен!
  • Хубав стих!Поздрав!
  • Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??