На тебе, обич моя...
Когато те създавах във мечтите си,
небето бе разтворило душа.
Далечна светлина, отвъд ранимото,
ме носеше, потънала в нега.
Когато те създавах в любовта си аз,
обливаше ме звездна тишина.
Летях... летях, понесена от луда страст,
в неземна, необятна топлина.
Когато те създавах в свойте мисли,
вселената ми даваше крила.
Изгряваше една велика истина ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up