На тебе, обич моя

12 нояб. 2007 г., 09:11

Поэзия » Любовная

5.0 / 9

1476 0 11

На тебе, обич моя...
Когато те създавах във мечтите си,
небето бе разтворило душа.
Далечна светлина, отвъд ранимото,
ме носеше, потънала в нега.
Когато те създавах в любовта си аз,
обливаше ме звездна тишина.
Летях... летях, понесена от луда страст,
в неземна, необятна топлина.
Когато те създавах в свойте мисли,
вселената ми даваше крила.
Изгряваше една велика истина ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

И нека в делата ме води Любовта
***

Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
Стих

Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
***

Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »