Feb 15, 2009, 10:30 AM  

Към нищото... 

  Poetry » Love
870 0 28

До вчера мислех, че без теб не мога,

че ти си въздухът, дори си всичко.

Събуждах се с убийствена тревога,

че някой ден ще спреш да ме обичаш.

 

Но днес видях как жадно се заглеждаш

във други две очи. И в мене мръкна –

угасна като пламъче надеждата

да бъда с теб – и в радост и във мъка.

  

Една секунда само, жест един

понякога живота преобръщат.

Вървя сама, изгубила следи,

и сякаш пак към нищото се връщам.

 

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??