voda (Елица Ангелова)
582 14033
15 feb 2009, 10:30  

Към нищото... 

  Poesía » De amor
871 0 28

До вчера мислех, че без теб не мога,

че ти си въздухът, дори си всичко.

Събуждах се с убийствена тревога,

че някой ден ще спреш да ме обичаш.

 

Но днес видях как жадно се заглеждаш

във други две очи. И в мене мръкна –

угасна като пламъче надеждата

да бъда с теб – и в радост и във мъка.

  

Една секунда само, жест един

понякога живота преобръщат.

Вървя сама, изгубила следи,

и сякаш пак към нищото се връщам.

 

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??