Когато стихне вече
звънът на чаши пълни
и празникът заглъхне...
От мрака разсъблечена,
душата ти безмълвно
ще зъзне, пак излъгана…
Тогава ще развържеш
крилете уморени
на чувствата и мислите.
За да политнат, бързи,
далеч... назад, във времето –
към онзи таен пристан, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up