Mar 24, 2009, 11:49 AM

На улица "Живот" 

  Poetry
609 0 9
По улицата глуха и безкрайна
тя стъпваше с походка-тишина.
От вятъра на шепнещата тайна
се раждаше брилянтната мечта.
Загърната от погледи хапливи,
с усмивката - фенер за тъмнината,
търсеше вратата за щастливите,
а улицата беше на съдбата.
Прозорците горяха като клади,
вратите незалостено мълчаха...
Надеждите, държаха я изправена,
а мислите опората ù бяха. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??