На умиращото лято песента е моя
Нима си тръгваш?
Та ти едва дойде...
Постой, няма да говоря.
Над мен надвиснало е сивото небе,
а за слънце не смея и да моля.
Морето си отива и боли,
че изгревите вече са далечни.
След него и да викаш "остани",
вълните ти отвръщат просто с песен.
Нощите са вече без звезди,
а една от тях бях кръстила на тебе.
Ще ти я покажа утре. Ако не вали.
И ако останеш. Още малко време.
На умиращото лято
песента е моя
и само нея мога да ти дам...
Послушай я. Боли. И моля –
бъди внимателен –
душата ми е там.
Нима си тръгваш?
Та ти едва дойде...
Постой, няма да говоря.
Имам малко облачно небе.
И много обич. Много, много, много...
© Някоя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесва ми как пишеш. До сега не бях попадала на нищо твое.
-
Привлече ме заглавието.
Не съм се заслушвала в песента на лятото, но ще го направя.
И дано я чуя като теб, Златка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
