Zlatka` (Някоя)
114 159
9 авг. 2018 г., 23:46

На умиращото лято песента е моя 

  Поэзия
554 2 2

Нима си тръгваш?

Та ти едва дойде...

Постой, няма да говоря.

Над мен надвиснало е сивото небе,

а за слънце не смея и да моля.

Морето си отива и боли,

че изгревите вече са далечни.

След него и да викаш "остани",

вълните ти отвръщат просто с песен.

Нощите са вече без звезди,

а една от тях бях кръстила на тебе.

Ще ти я покажа утре. Ако не вали.

И ако останеш. Още малко време.

На умиращото лято

песента е моя

и само нея мога да ти дам...

Послушай я. Боли. И моля –

бъди внимателен –

душата ми е там.

Нима си тръгваш?

Та ти едва дойде...

Постой, няма да говоря.

Имам малко облачно небе.

И много обич. Много, много, много...

 

 

© Някоя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесва ми как пишеш. До сега не бях попадала на нищо твое.
  • Привлече ме заглавието.
    Не съм се заслушвала в песента на лятото, но ще го направя.
    И дано я чуя като теб, Златка!
Предложения
: ??:??