В късен час на хладна юлска нощ,
на себе си се моля да не те забравя,
братска обич в мен витае доживот
и спомените си във нея съхранявам.
Бяхме млади сякаш пъпките на роза,
сложени под синевата в двоен свят.
Ала всеки дъх на мойта болна проза,
ти лекуваше с ръцете си от бял памук.
Рисувахме със пръсти по платната
и създавахме живот след всеки бряг,
римувахме със думи свободата, заедно,
макар и разделени в този си живот. ...