Пистолетът в главата своя допря,
спусъкът дръпна и се сля с вечността...
Майчин писък от неистова печал...
Врагове черни отново мятаха кал.

Заради нас, Приятелю, ти умря,
опита се да направиш по-добър света.
И въпреки всичко и всички успя,
но кой ще ни води сега?

Даде си живота за тази страна.
Накрая предателите ти носеха цветя,
враговете ти целуваха ръка...
Господи...Колко е шибан света.

Трудно ще е, но ще продължим...
Пред никой няма глава да склоним.
Ще те виждаме в планиските върхове,
ще идваш със северните ветрове,
ще те помним "Врагът на всички врагове"!

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ