8 mar 2005, 19:41

На Васко... 

  Poesía
950 0 1
Пистолетът в главата своя допря,
спусъкът дръпна и се сля с вечността...
Майчин писък от неистова печал...
Врагове черни отново мятаха кал.
Заради нас, Приятелю, ти умря,
опита се да направиш по-добър света.
И въпреки всичко и всички успя,
но кой ще ни води сега?
Даде си живота за тази страна.
Накрая предателите ти носеха цветя,
враговете ти целуваха ръка...
Господи...Колко е шибан света. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??