Sep 2, 2015, 9:16 PM

На времето в задъхания бяг 

  Poetry » Love
590 0 6

НА ВРЕМЕТО В ЗАДЪХАНИЯ БЯГ

 

На времето в задъхания бяг, един след друг изнизаха се дните,

в косите ми белеят преспи сняг и бръчки са прорязали очите,

но още нося в своето сърце - онази не изтляваща жарава

от ласките на твоите ръце, която нощите самотни сгрява!

На тръгване остави в бързината, усмивката, с която ме плени

и оттогава пари като огън, надеждата, че ще се върнеш ти!

 

Любомир Попов

© Любомир Попов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??