2.09.2015 г., 21:16 ч.

На времето в задъхания бяг 

  Поезия » Любовна
591 0 6

НА ВРЕМЕТО В ЗАДЪХАНИЯ БЯГ

 

На времето в задъхания бяг, един след друг изнизаха се дните,

в косите ми белеят преспи сняг и бръчки са прорязали очите,

но още нося в своето сърце - онази не изтляваща жарава

от ласките на твоите ръце, която нощите самотни сгрява!

На тръгване остави в бързината, усмивката, с която ме плени

и оттогава пари като огън, надеждата, че ще се върнеш ти!

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??