На въпреки
На въпреки
Понякога пък няма да ти вдигам,
понякога ще карам на инат,
когато пък решиш да ме нервираш –
багажа, и през входната врата!...
Аз знам, че и така ще ми говориш,
на въпреки, и ребром ще ми влизаш,
и няма от инат да ми се молиш,
защото някак си, не ти отива...
Обичам ти чепатия характер –
от него полудявам и утихвам,
и аз докарвам до инфаркти,
но мога да го правя през усмивка...
Такива сме със тебе, полудели!
Обичаме се в нашата хармония,
любовта ни е красива и сме бели,
когато ни е тъмно – със ирония...
И не, защото толкова си хубава,
и да, защото в теб се припознах,
прекрасни сме такива – влюбени,
умирах преди тебе. Заживях...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
19.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Такава е любовта - нелогична и нестандартна, но пък толкова сладка... Поздравления за поредния силен и искрен стих, Дани!
-
Обичайте се, каквито сте! Поздрави, Дани!
-
Харесах!
-
Не слушай жените! Само ги обичай,както чувствата ти знаят... Ако всяка попиташ:всяка различно ще се припознае! Браво,Дани! Любовно самопризнание!😍
-
Ехха! Ехха! Ехха! Браво!
-
Само, че после като отмине тая силната, първоначална любов, тоя чепат характер ще ти отрови дните
)
Обичам стиховете от истински емоции, не някакви измишльотини!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
