27 мая 2017 г., 00:17

На въпреки 

  Поэзия » Любовная
774 7 6

На въпреки

 

Понякога пък няма да ти вдигам,
понякога ще карам на инат,
когато пък решиш да ме нервираш – 
багажа, и през входната врата!...

 

Аз знам, че и така ще ми говориш,
на въпреки, и ребром ще ми влизаш,
и няма от инат да ми се молиш,
защото някак си, не ти отива...

 

Обичам ти чепатия характер –
от него полудявам и утихвам,
и аз докарвам до инфаркти,
но мога да го правя през усмивка...

 

Такива сме със тебе, полудели!
Обичаме се в нашата хармония,
любовта ни е красива и сме бели,
когато ни е тъмно – със ирония...

 

И не, защото толкова си хубава,
и да, защото в теб се припознах,
прекрасни сме такива – влюбени,
умирах преди тебе. Заживях...

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
19.05.2017

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Такава е любовта - нелогична и нестандартна, но пък толкова сладка... Поздравления за поредния силен и искрен стих, Дани!
  • Обичайте се, каквито сте! Поздрави, Дани!
  • Харесах!
  • Не слушай жените! Само ги обичай,както чувствата ти знаят... Ако всяка попиташ:всяка различно ще се припознае! Браво,Дани! Любовно самопризнание!😍
  • Ехха! Ехха! Ехха! Браво!
  • Само, че после като отмине тая силната, първоначална любов, тоя чепат характер ще ти отрови дните )
    Обичам стиховете от истински емоции, не някакви измишльотини!
Предложения
: ??:??