Когато те видях за първи път
се вцепених - коси от абанос,
очи маслини и тяло на богиня.
Ти бе жената от съня ми.
Стоях безмълвен, притеснен,
помислих, че игра е на съдбата,
не вярвах, че стоиш пред мен
такава земна и прекрасна.
Яна. Подаде си ръката.
Гласът напомни ми реката
и без да искам промълвих
Яна ли? Като реката? ...