На Яна

22.06.2010 г., 22:49 ч.

Поезия » Любовна

813 0 1

Когато те видях за първи път
се вцепених - коси от абанос,
очи маслини и тяло на богиня.
Ти бе жената от съня ми.
Стоях безмълвен, притеснен,
помислих, че игра е на съдбата,
не вярвах, че стоиш пред мен
такава земна и прекрасна.
Яна. Подаде си ръката.
Гласът напомни ми реката
и без да искам промълвих
Яна ли? Като реката? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На Яна

Искате да прочетете повече?

Предложения