Очите ти - две кладенчета топли,      
ръчичките протегнати към мен,

крачетата ти весело да тропат,
това е слънцето на моя ден.                                                                                    

Усмивката, с която ме посрещаш,    
смехът ти весел и звънлив, 
забравям с тях, че пак съм уморена                                                                                       
и знам, че си доволен и щастлив.                                                                                            

Когато вечер уморен се сгушиш  
до мойта гръд и тихичко заспиш,                                                                                         
аз вече знам, че е благословия  
над свойта рожба ден и нощ да бдиш!