Очите ти - две кладенчета топли,
ръчичките протегнати към мен,
крачетата ти весело да тропат,
това е слънцето на моя ден.
Усмивката, с която ме посрещаш,
смехът ти весел и звънлив,
забравям с тях, че пак съм уморена
и знам, че си доволен и щастлив.
Когато вечер уморен се сгушиш
до мойта гръд и тихичко заспиш,
аз вече знам, че е благословия
над свойта рожба ден и нощ да бдиш!