19 апр. 2007 г., 11:16

На Яни 

  Поэзия
960 0 0
Очите ти - две кладенчета топли,
ръчичките протегнати към мен,
крачетата ти весело да тропат,
това е слънцето на моя ден.
Усмивката, с която ме посрещаш,
смехът ти весел и звънлив,
забравям с тях, че пак съм уморена
и знам, че си доволен и щастлив.
Когато вечер уморен се сгушиш
до мойта гръд и тихичко заспиш,
аз вече знам, че е благословия
над свойта рожба ден и нощ да бдиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »