На забавен (де)каданс

Feb 5, 2014, 11:36 AM

Poetry » Other

503 0 2

Насън небе окървавено
да сее адски плам съзрях.
В пустош, от живот лишена,
вървях, вървях, вървях.
Земята, алчно-ненаситна,
поглъща градове безчет.
Окъпани в скръбта на дните,
божества издъхват вред.
Нехаен взор през рамо
извърни, и миг не ще -
плътта човешка в камък
най-студен ще се скове. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На забавен (де)каданс

Want to read more?

Random works