Изтупа небето своето ложе,
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината
свличат се, като голи мечти
заприщили пътя на душата,
отмаляла в съня ми крещи.
Все по- дълбоки преспите.
притискат ме тежко в съня,
разплита небето ресниците,
в короната на самотно дърво. ...