Nov 1, 2015, 9:06 PM

Начало и край 

  Poetry » Love
438 0 0
Понякога с мен разумът играе
и сякаш съм не аз, а някой друг.
Понякога сърцето ми мечтае
наопаки, на разума напук.
И често самотата ми прелива
като че никога в живота ми не бил си,
но често съм и толкова щастлива,
че болката в съня ми победил си.
А всеки ден започваме отново -
довчера сякаш че не сме били
и винаги заспивам със тревога,
че минало са нашите мечти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася All rights reserved.

Random works
: ??:??