1.11.2015 г., 21:06 ч.

Начало и край 

  Поезия » Любовна
437 0 0
Понякога с мен разумът играе
и сякаш съм не аз, а някой друг.
Понякога сърцето ми мечтае
наопаки, на разума напук.
И често самотата ми прелива
като че никога в живота ми не бил си,
но често съм и толкова щастлива,
че болката в съня ми победил си.
А всеки ден започваме отново -
довчера сякаш че не сме били
и винаги заспивам със тревога,
че минало са нашите мечти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Предложения
: ??:??