Oct 18, 2015, 8:24 PM

Началото 

  Poetry » Other
337 0 1

Началото


Мисълта като кибер нож

сече на две пространството

и търси своя Х-бозон

в света красив на тайнството


Все някога в своя бяг 

ще стигне и Началото

дали това ще е пустинен бряг

или мираж лъжлив в Огледалото


А там при Създателя където е Началото

духът се слива с материята

и следва взрив,създава се Света

започва да пулсира сърцето на Вселената


 

Октомври 2015

Варна

Гавраил


© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Повтарям се, но изпитвам вътрешната необходимост да го кажа отново.
    В този сайт, препълнен с розови бози, липсва космическия дух на Демиурга. Онова величествено и мащабно, пред което изпитваме тръпка стигаща до мозъка на костите ни и получаваме отрезвяващото усещане колко сме жалки и нищожни. В сравнение с нас всеки хигс бозон е цяла вселена. Радва ме това, че в твоите творби, Гавраиле, се съзират очевидни наченки за съприкосновяване с това вселенско начало. Да, мисълта, подобно на змиорка пътува към Саргасовото море на Твореца, за да хвърли хайвера си в него, защото нашият живот е само рикошет на мисъл отлъчила се от една мъничка сива клетка от Мозъка на Демиурга на този свят.

    Поздравление! Вдъхновяваща творба.
Random works
: ??:??