Началото
Мисълта като кибер нож
сече на две пространството
и търси своя Х-бозон
в света красив на тайнството
Все някога в своя бяг
ще стигне и Началото
дали това ще е пустинен бряг
или мираж лъжлив в Огледалото
А там при Създателя където е Началото
духът се слива с материята
и следва взрив,създава се Света
започва да пулсира сърцето на Вселената
Октомври 2015
Варна
Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
В този сайт, препълнен с розови бози, липсва космическия дух на Демиурга. Онова величествено и мащабно, пред което изпитваме тръпка стигаща до мозъка на костите ни и получаваме отрезвяващото усещане колко сме жалки и нищожни. В сравнение с нас всеки хигс бозон е цяла вселена. Радва ме това, че в твоите творби, Гавраиле, се съзират очевидни наченки за съприкосновяване с това вселенско начало. Да, мисълта, подобно на змиорка пътува към Саргасовото море на Твореца, за да хвърли хайвера си в него, защото нашият живот е само рикошет на мисъл отлъчила се от една мъничка сива клетка от Мозъка на Демиурга на този свят.
Поздравление! Вдъхновяваща творба.