Събуждам се. Усещам тишината,

Oглеждам се във старо огледало,

и бавно плъзгам се по перилата,

усещам край, но мисля за начало.

Началото, което да отвори

безброй заключени врати.

Понякога с душата спори.

Лекува болка. Сбъдват се мечти.

Дали ще мога да протегна

ръка към слънцето отново,

или в скръбта си ще заседна

без чувства, мисли, нито слово.

Ще чувствам ли отново аромата

на пролетта, обсипана с лъчи,

и както сутрин будят се листата

мечтата в мен да полети.

Но трудно е, живея в спомени,

изправен съм на страшен кръстопът.

Но вече късно е. Сълзи отронени,

се стичат бавно. Устните мълчат.

Началото. Една надежда

Усмивка плаха. Светлина.

То живо е. По път повежда

От никой следван досега.

Началото. Стоя на прага

със мисълта за нов живот.

Пристъпвам бавно. Не помага

Ако се лутам в епизод.

Изправих се. Погледнах  тайно

дали до мен следа върви.

Не виждах нищо. Но случайно,

една надежда ме откри.