Събуждам се. Усещам тишината,
Oглеждам се във старо огледало,
и бавно плъзгам се по перилата,
усещам край, но мисля за начало.
Началото, което да отвори
безброй заключени врати.
Понякога с душата спори.
Лекува болка. Сбъдват се мечти.
Дали ще мога да протегна
ръка към слънцето отново,
или в скръбта си ще заседна
без чувства, мисли, нито слово. ...