"Там ако няма кой да те посрещне,
дано тук има кой да те изпрати!"
"Пътник", Здравко Кисьов
Винаги животът е затворен
между раждането и смъртта.
Всеки пуска своя земен корен
тук да му остане и плътта.
Към живота днеска аз съм длъжен
да го пазя, да го вардя чист.
Весел искам да съм, а не тъжен.
Чист да бъде белият ми лист.
Всяка моя спирка е междинна
от начало мое и до рай.
Във природата ни триединна
всяко нещо има своя край.
Тъй животът мачка и прегръща
в път през спирки, гари или знак.
В край началото се преобръща
щом животът ни потъне в мрак.
Знам. Смъртта тогава ще ме срещне
все спокойна - без обрати.
Там и никой да не ме посрещне,
тука има кой да ме изпрати...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Благодаря, Водичке!
Благодаря, че се отбихте и прочетохте!
Искрени поздрави от мен!