Началото на края ще е може би, когато
напиша и последния си стих.
Когато пъстрото ми светло лято,
във сивотата на деня ми се стопи…
Когато цветовете на дъгата
изгаснат в моите очи…
Когато видимото само прави ме богата
и от това дори не ме боли…
Когато безвъзвратно остарее
и се смали проклетата душа…
Когато тялото я надживее,
изгубило последните си сетива ...