Началото на края...
Началото на края ще е може би, когато
напиша и последния си стих.
Когато пъстрото ми светло лято,
във сивотата на деня ми се стопи…
Когато цветовете на дъгата
изгаснат в моите очи…
Когато видимото само прави ме богата
и от това дори не ме боли…
Когато безвъзвратно остарее
и се смали проклетата душа…
Когато тялото я надживее,
изгубило последните си сетива
за необятната магия
на този луд и шарен свят…
Когато детското във себе си убия,
забравила, че в сънищата мога да летя…
Началото на края… Нека ме отмине…
Дано животът да ми го спести…
Ако душата моя преди тялото изстине -
се моля, Боже, бързо си я прибери!
© Нина Сименова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Харесах!Поздрави!
-
Поздрав, Нина!
-
Когато безвъзвратно остарее
и се смали проклетата душа…
Когато тялото я надживее...
!!!* -
Страхотен стих, липсваше ми в последно време! А мисля, че душата ти не е застрашена!
-
Аплодирам прекрасния ти стих, Нина! Наистина липсваш! Светла душа си ти!
-
да не си го и помисляш дори! ясно?! радвам се да те видя, най-накрая
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много близко до мен стоиш...