Намусени ставаме рано с теб двама.
Кафето се пие първо, а после говорим на тавана.
Сърдити на света, постоянно един с друг спорим
дали за живота, дали за съдбата...
Накрая все някой затръшва вратата
и сърдим се като деца без бонбони.
Обърнали сме си гръб и сълзи ще роним...
А се обичаме.
И колкото и да отричаме,
един без друг трудно ще дишаме.
Един без друг не можем за малко,
камо ли вечно сами да се лутаме. Ще е жалко. ...